Преход към нови авторитаризми
През последните десетилетия светът се намира в постоянна трансформация, която все повече напомня за историческите модели на политическа манипулация и социална разединеност. В книгата „От неолиберализъм към Тръмпизъм“, авторът Дейвид Лебоу разглежда как икономическите и психологическите основи на капиталистическата индустриализация са дали старт на нова форма на авторитарна политика, която трудно се различава от историческите прояви на фашизма. Този анализ ме провокира да се замисля за съвременната реалност и за това как обществата ни се променят под натиска на глобализацията и информационната революция. Лебоу посочва, че през втората половина на XX век политиките в САЩ и Европа бяха насочени към поддържане на икономически растеж и социална стабилност, като медиите насърчаваха конформизма и политическата пасивност. Но започвайки от 1970-те години, с настъпването на неолибералната епоха, фокусът се измества към създаването и защитата на свободните пазари, като държавата все повече се отдалечава от ролята си на регулираща сила. Това доведе до растеж на неравенството, а устойчивостта на потреблението се оказа зависима от увеличаващия се дълг. Крахът на системата през 2008 година разкри до каква степен икономическите кризи могат да разрушат социалната тъкан. В този контекст, личната отговорност става основен мотив за всяко човешко решение. Идеята, че всеки е собствен господар, а успехът или неуспехът зависят единствено от неговите избори, променя начина, по който възприемаме политиката и социалните системи. В медиите, които вече не са еднороден продукт, а пълни с различни "хиперреалности", се създава усещане за разединение. Хората гледат на другите като на делюзии, което допринася за разделението и конфронтацията. Особено тревожно е как политическите партии се радикализират, като отказват да се съгласяват и да търсят компромиси, което прави управлението все по-трудно. В тази среда, образът на Доналд Тръмп като популярен лидер, който не се колебае да лъже, символизира дълбоката криза на истината и доверието в политическите институции. Той е образ на култура, която отказва да приеме фактите и предпочита удобната си илюзия. Фашистките модели винаги са насочвали гнева към уязвими малцинства, които се представят като врагове на обществото. В днешно време „нелегалният имигрант“ се превърна в символ на глобалната капиталистическа заплаха, а хората се идентифицират с „печелившите“ капиталисти като Тръмп. Това създава опасна динамика, в която разделението и конфронтацията са основни инструменти за манипулация и контрол. Тази реалност ме кара да се замисля за ценностите, които трябва да възстановим, за да запазим човечността и демокрацията. Въпреки всичко, съществуват и гласове на надежда и критика, като тези на Нойм Чомски, който вярва, че има причини за оптимизъм. Важно е да разбираме как историческите уроци могат да ни помогнат да се справим с предизвикателствата на съвремието и да създадем по-справедливо и устойчиво общество.
|
|
Златното мастило
Континенталната разделителна линия - символ на единство след Гражданската война
Континенталната разделителна линия е хидрологичната граница между водосборите, които се вливат в Тихия океан, и тези, които се вливат в Атлантическия океан. Тя преминава от Беринговия проток в Аляска до протока Магелан в края на Южна Америка, разделяйки западн ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Проф. Амелия Личева подчертава нуждата от промяна в общественото мнение за успешни образователни реформи
В контекста на необходимостта от промяна в българската образователна система, деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, проф. Амелия Личева, подчерта важността на общественото мнение за успешната ре ...
Ангелина Липчева
|
Проф. Деспина Василева: Учениците искат свобода в литературата и нови възможности за изразяване
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Светлин Русев свири на Страдивариус в Солун, българската литература на фокус на Панаира на книгата
С концерт на цигуларя Светлин Русев и Солунския симфоничен оркестър завърши българското участие на 22-рия Панаир на книгата в Солун, където страната ни бе почетен гост. Събитието, проведено в църквата „Свети Георги“, известна като Ротондата, привле ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
„Диво момиче“ в поезията: 8 книги за бунт срещу перфектността
В последните години терминът "диво момиче" (feral girl) стана популярен, символизирайки бунта срещу социалните очаквания и стремежа към автентичност. Тази концепция получи нова форма с различни хаштагове, като #feralgirlsummer, #bratgirlsummer и #messygirlsumm ...
Валери Генков
|
На бюрото
Пластичните операции и обсесията по красотата в семейната динамика
Романът на Сара Уанг "Нова кожа" (New Skin) е уникално произведение, което изследва сложността на отношенията между майка и дъщеря, докато се задълбочава в темата за пластичната хирургия и натиска на обществото. Главната героиня Линли, второ поколение имигрант ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Мария Лалева разказва за Карим и огнената стихия, предизвиквайки интерес с новия си роман
Валери Генков
|
Литературен обзор
Боян Йорданов спечели наградата за роман на годината на НДФ „13 века България“
Ангелина Липчева
|
Националният дарителски фонд „13 века България“ обяви Боян Йорданов за носител на Националната литературна награда за български роман на годината с произведението му „Под месечината, огромна като тиква“. Наградата беше връчена на тържествена церемония, проведена в Софийската градска художествена галерия.
Романът на Йорданов бе избран измежду множество номинирани произведен ...
|
Експресивно
Моника Андрейчева води семинар за равнопоставен достъп до информация за незрящи потребители
Добрина Маркова
|
|
15:11 ч. / 08.09.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 26604 |
|
През последните десетилетия светът се намира в постоянна трансформация, която все повече напомня за историческите модели на политическа манипулация и социална разединеност. В книгата „От неолиберализъм към Тръмпизъм“, авторът Дейвид Лебоу разглежда как икономическите и психологическите основи на капиталистическата индустриализация са дали старт на нова форма на авторитарна политика, която трудно се различава от историческите прояви на фашизма. Този анализ ме провокира да се замисля за съвременната реалност и за това как обществата ни се променят под натиска на глобализацията и информационната революция.
Лебоу посочва, че през втората половина на XX век политиките в САЩ и Европа бяха насочени към поддържане на икономически растеж и социална стабилност, като медиите насърчаваха конформизма и политическата пасивност. Но започвайки от 1970-те години, с настъпването на неолибералната епоха, фокусът се измества към създаването и защитата на свободните пазари, като държавата все повече се отдалечава от ролята си на регулираща сила. Това доведе до растеж на неравенството, а устойчивостта на потреблението се оказа зависима от увеличаващия се дълг. Крахът на системата през 2008 година разкри до каква степен икономическите кризи могат да разрушат социалната тъкан.
В този контекст, личната отговорност става основен мотив за всяко човешко решение. Идеята, че всеки е собствен господар, а успехът или неуспехът зависят единствено от неговите избори, променя начина, по който възприемаме политиката и социалните системи. В медиите, които вече не са еднороден продукт, а пълни с различни "хиперреалности", се създава усещане за разединение. Хората гледат на другите като на делюзии, което допринася за разделението и конфронтацията.
Особено тревожно е как политическите партии се радикализират, като отказват да се съгласяват и да търсят компромиси, което прави управлението все по-трудно. В тази среда, образът на Доналд Тръмп като популярен лидер, който не се колебае да лъже, символизира дълбоката криза на истината и доверието в политическите институции. Той е образ на култура, която отказва да приеме фактите и предпочита удобната си илюзия.
Фашистките модели винаги са насочвали гнева към уязвими малцинства, които се представят като врагове на обществото. В днешно време „нелегалният имигрант“ се превърна в символ на глобалната капиталистическа заплаха, а хората се идентифицират с „печелившите“ капиталисти като Тръмп. Това създава опасна динамика, в която разделението и конфронтацията са основни инструменти за манипулация и контрол.
Тази реалност ме кара да се замисля за ценностите, които трябва да възстановим, за да запазим човечността и демокрацията. Въпреки всичко, съществуват и гласове на надежда и критика, като тези на Нойм Чомски, който вярва, че има причини за оптимизъм. Важно е да разбираме как историческите уроци могат да ни помогнат да се справим с предизвикателствата на съвремието и да създадем по-справедливо и устойчиво общество.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Психологическите теми и сложните човешки отношения в прозата на Авигайл Шарп
Дебютният роман "Offseason" на Авигайл Шарп се утвърждава като едно от най-интимните и психологически наситени литературни заглавия на последните години. Книгата изследва темите за властта, манипулацията и травмата, чрез погледа на ненадеждна разказвачка, ...
|
Избрано
Александра Йоаниду подчертава важността на взаимното опознаване на българската и гръцката литература на Панаира в Солун
На Панаира на книгата в Солун, българската литература получава нова платформа за изразяване и обмен с гръцките автори. Преводачката Александра Йоаниду, участник в откриването на българския национален щанд, подчертава, че взаимното опознаване на литературата ...
|
Деца ще открият света на книгите чрез инициативата „Помощник библиотекар“
|
Ако сте поропуснали
Българският национален щанд на Панаира в Солун привлича вниманието с темата "Литература отвъд границите"
На Панаира на книгата в Солун, България демонстрира своето литературно богатство, като страната е почетен гост на събитието. Откритият национален щанд предизвика значителен интерес сред посетителите, а присъствието на важни фигури от българската култура и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |